Една гара, едно момче

Едва ли някога ще тръгне този влак
и другите едва ли ще догони.
Едно момче и тази вечер пак
разхожда се из старите вагони.

Посяда тихо в някое купе,
загледано през прашния прозорец,
и сменят се пред него светове,
и тракащите колела го возят...

Но вънка са липите същия перон,
от който преди малко тръгна влака.
Стои безмълвен старият вагон,
да тръгне със момчето чака.

Едва ли някога ще мръдне този влак,
и другите едва ли ще догони.
Едно момче и тази вечер пак
мечтае си из старите вагони...